Защо учителите КИ пътуват толкова много?
Попаднах на отговор на този въпрос в блога на един много добър учител от Щатите, Мартин Кео.
Ето го и отговора:   Революцията – Контактна Импровизация

Чувал съм, че за фермери, които отглеждат култивирана пшеница е жизнено важно през няколко години да намират диво растяща такава и да я смесват с тяхната култивирана, за да може посевите им да са в пълен разцвет. Дивата пшеница дава на култивираната повече генетично разнообразие, което и осигурява издържливост, сила и чудесен вкус. Започвам да мисля, че пътуванията на контактните артисти са като дивата пшеница. Ние отиваме в дадена общност и представяме дивия вид, на този, който се култивира на мястото.

Но тогава и обратното важи. Ходейки от място на място и танцувайки с много различни хора, засява моя танц с качество, което би ми липсвало, ако си стоях в къщи.

За да използвам друг образ, в компютърния свят става една революция, която е наречена „Оpen source programming”. Даден софтуерен продукт се пише и се оставя отворен, за да може всеки, който иска да го обогати и доразвие. Оперативната система Linux е най-известния такъв продукт. Този процес на създаване на софтуер, който не принадлежи на никой, няма централен контрол, който всеки може да опита да подобри, създава програми, които са много полезни, безгрешни и елегантни.

Контактната Импровизация (КИ) е точно такава танцова форма с отворен код и всеки, който започне да изследва танца добавя своите открития и подобрения, без да има централен контрол. Има комуникация между хората, за да се знае какво става в мрежата. Имаме Contact Quarterly magazine, много уеб-страници , фестивали и простия факт, че когато танцуваме, си предаваме информация.
Това не е корпорация, в която информацията се спуска от горе на долу. КИ е плеяда от танцьори, всеки от които информира другите. КИ е недовършена танцова форма, всеки я допълва със себе си във всеки един момент. Това е силата на формата и за това тя продължава бавно да расте навсякъде.

Надявам се КИ никога да не стане „модерна”, защото на модерните неща обикновено им отминава времето. Всъщност, не виждам как това може да стане, защото КИ няма „блясък” и не се опитва да покори Света. Има международна група от отдадени практикуващи, всеки от които допринася с парченце от общия танцов пъзел. Както танца ни просветлява, така и ние просветляваме формата. Учителите са един вид комуникация, ние създаваме връзки между местата и показваме това, което вече е било изследвано. Ние сме жизнена част от отворен код.

 

http://sandgrainsintopearls.wordpress.com/2013/10/14/the-revolution-that-is-contact-improvisation/

1.    Какво е джем по контактна импровизация (КИ)?

Това е основната форма за практикуването на КИ. В едно пространство (то може да бъде в зала или на открито - в града или сред природа) се събират хора, за да експериментират заедно с принципите на КИ. Тук няма учител, всеки става едновременно учител и ученик, както за за себе си, така и за другите.

Така се създава особено поле за комуникация и взаимодействие между всички участници. Това е спонтанно сътворчество, в което всеки може да се отвори за истинска импровизация, да изследва, да преживее нещо ново и да разшири границите си,  озовавайки се в неочаквани ситуации.
В джема се развива идеята, че КИ е един непрестанен експеримент,  всеки път  различен, объркващ и пълен с изненади - като самия живот.

2.    Понякога ми е притеснено да вляза в джем и затова оставам на страни. Какво да правя?

Джем е място, в което всеки е свободен да избира, какво да прави. Важно е да разбереш, какво иска сърцето ти – да наблюдаваш или да танцуваш? Единия вариант – да останеш зрител, ако усещаш, че в момента нямаш енергия да играеш. В джема винаги има зрители. Обаче да знаеш, че те не са пасивни, те се учат от гледането и така поддържат танцуващите, зареждайки пространството.

Другия вариант – да действаш. Щом вече си тук, където хората идват да се променят, да се развиват, значи си готов да оставиш мисълта, че не можеш да танцуваш или не го правиш добре. Джема е идеално място за една такава трансформация, защото човек се развива само там, където е обичан, прегърнат, подкрепен, приет без критика и оценка.

Така че изключи вътрешния си критик, можеш даже да си затвориш очите – и направи само една стъпка в посоката, където се танцува. Можеш дори просто да вървиш или да стоиш – КИ във всяко движение вижда танц. В момента, когато те докосне някой, следвай го, бъди с него/нея, танцувай без да знаеш, какво ще дойде в следващата секунда.

3.    Може ли да поканя конкретен човек за танц? Или, ако не искам да играя с някой, мога ли да откажа?

Абсолютно естествено е, да поканиш всеки, с който  искаш да потанцуваш. Можеш да го направиш с думи, също така едно докосване може да се интерпретира като покана за танц. Всеки момент можеш да се присъединиш към някоя двойка или тройка и да си “откраднеш” партньор.

Изясни за себе си моменти, в които е време да кажеш “не” – на себе си и другите. Помни, че ако си поканен, не е задължително, винаги да казваш “да”. С всеки партньор можеш да останеш толкова, колкото ти се остава, всеки момент можеш да го напуснеш.

Обаче, като показва опита, най-добре е да влизаш в джема без намерение да танцуваш с конкретен човек и всичките смени да стават от само себе си. Всеки вид намерения и очаквания само ще пречат на спонтанността ти. Кажи “не” на всичките си намерения! Единствената ти нагласа е: да бъдеш отворен и да се наслаждаваш на самия танц не зависимо от това, какъв партньор ще ти донесе лавината на джема – бъди част от самата лавина.


4.    Все пак: има ли правила в джема?

Да, има, и това са правилата на твоята безопасност!

-    Направи всичко, което необходимо за теб, за да пристигнеш в пространството и да бъдеш буден: хубаво си загрей тялото и вниманието.

-    Цялото пространство с всичките хора в него – това е продължение на теб самия, твоята екология, твоята “околна среда”. Трябва да го видиш, усещаш, да го обитаваш. Можеш да играеш соло в него, можеш да играеш с пода, стените,  можеш просто да лавираш между танцуващите. Само когато си готов, можеш да влезнеш а във взаимодействието с другите участници.

-    Важно е да видиш не само твоя партньор, но и другите двойки. Ако усещаш, че вече нямаш връзка с това, което се случва около теб, не забелязваш танцуващите около теб, значи, това е време да се забавиш, да се огледаш или да спреш – да не стават “аварии”.

-    Ако искаш да почиваш и да правиш всичко, освен да танцуваш (да лежиш, да говориш с някой, да пиеш чай, да правиш масаж, да свириш) – убеди се, че се намираш там, където няма да попречиш на танцуващите.

-    Носи си удобни дрехи за преобличане. Понеже движението е много активно и е възможно да се изпотиш. По време на джема пий достатъчно вода!

-    В края на джема остави време за постепенно излизане, за да можеш да релаксираш, да отпуснеш тялото си и за да акумулираш цялата издигната енергия и нов опит, които си получил/а в джема.

Една фотодокументация на нашите уъркшопи...

http://vimeo.com/15006996

Чакаме 20, 21, 22 август.... 3 дни на уникален къмпинг-фестивал на Беглика.

Вижте филма за фестивала от миналата година - vimeo.com/10288125

В програмата са музика, театър, циркова шатра, презенации и дискусии, рецикъл ателие, ленд арт работилница, хижа книжа, кино прожекции, хоро, народни игри, съвременен танц, уъркшопи по диджеридута, шаманско танго, тай масаж, оригами, барабани.... и КОНТАКТНА ИМПРОВИЗАЦИЯ...




Уъркшопа е отворен за всички независимо от възраст, физически данни и танцов опит.
Само трябва да си вземете удобно облекло и готовността да преживеете нещо ново в танца на тревата с боси крака.

Теми за изследване и експерименти в уъркшопа:

1. Физика

Как да освбодим тялото си, за да е леко, отпуснато и течащо?
Как да работим с гравитацията и да насочваме тежестта си?
Как да даваме устойчива опора и да сме леки в поддръжките?
Как да летим и да се преземяваме безопасно?
Как да сме акдекватни и спокойни в положенията с главата надолу?
Как да включим дишането и гласа си в движението?

2. Метафизика

Как да освободим ума си, за да сме ясни, отворени и радостни?
Как да разбираме партньора си чрез докосвания?
Как да го следваме и как да го водим?
Как да се доверим на другия човек, на себе си, на ситуацията в цялост?
Как да открием поток, който ще позволи на танца да се случва от само себе си?
Как да открием творческата си спонтанност и да импровизираме свободно, без усилие и с усмивка?


Всички подробности за фестивала са тук: http://2010.beglika.org/bg/programa.html

 ...или какво е по-различно в този вид танц 

Форма 

Двaма (или повече) души се движат заедно в състояние на напълно спонтанна, неподготвена, и с нищо неограничавана импровизация.  Тяхната задача е да поддържат съвместен диалог на движението, като се следват един друг чрез допир или осъществяват контакт в така наречената "точка на контакт", като се движат в един постоянен поток. Танца може да бъде динамичен или бавен, а при спонтанното взаимодействие на телата в пространството се получават прехвърляния на тежестта върху тялото на партньора, поддръжки, балансирания, прехмятания, падания, подскоци, претъркулвания, различни обърнати положения. Цялата повърхност на тялото е контактна, включително главата, лицето и стъпалата. 

В КИ абсолютно всяка част на тялото може да се движи без налагане на ограничения, затова и траекторията на движение на главата, крайниците и торса са триизмерни. Пространството на КИ е сферично и пълно, и за да се ориентират в него, танцьорите трябва да използват периферното си зрение, като и сетивните си възприятия. Танцьорите се движат по ергономични траектории – спирални или вълнообразни, а това им помага да падат меко, да стават бързо и безопасно, и да повдигат партньора си. 

В КИ няма роли, като тези определяни от пола на участниците. В двойката могат да танцуват както две жени или двама мъже, така и жена и мъж, възможни са също и тройки; КИ не налага ограничение върху броя на участниците в пространството на танца – по същия начин както в общуването има и диалози, и дискусии (полилози). За да започне един танц, е достатъчна покана (невербална) от единия от партньорите, а за да свърши, е достатъчен сигнал от единия от партньорите, че се оттегля. 


Водене и следване 

КИ отменя не само традиционните за половете роли, но и рязкото разпределение на ролите между партньорите на водещ и следващ. Ако един от партньорите даде идея за танц или предложи нещо, другият отстъпва или започва да го следва, а в следващия момент предложението вече може вече да дойде от другия партньор. Инициативата в танца постоянно се прехвърля и - парадоксално, но факт – често се слува така, че водещия се оказва едновременно и следващ. В допълнение към това, партньорите следват не толкова траекторията на движение и импулса, който си дават един на друг, колкото следват логичното продължение на всяко движение. (Затова КИ повдига въпроса за доверието в другия, както и към самия себе си, и ситуацията в цялост.) В резултат на това - от умението на партньорите да слушат другия и да следват инерцията на движение се ражда потока на танца, който се явява и същинската инициативна и движещата сила в КИ. 


Дезориентация 

КИ е танц на дезориентацията. Първо, това важи за нейната философия.  КИ преобръща всички условности на другите видове танци, традиционните роли на половете, нормите на поведение и общуване в социума. Второ, в самия характер на движението, танцьорите често се оказват в обърнато положение, с главата надолу, като пренасят тежестта на тялото си върху ръцете и раментете си. За танцьорите обърнатите положения са естествени и те имат способността компетентно да пребивават в тях, или да излизат от тях. 

КИ си играе с риска, това е един доста екстремен арт-спорт, в който има много елементи от и акробатиката. Както и във всички други опасни „адреналинови” ситуации, от партньорите се изисква не само техника на безопасно изпълнение на опасните елементи, но и постоянна концентрация на вниманието и присъствие в момента, тук и сега. 


Внимание и осъзнатост 

За разлика от другите видове танци, в КИ акцента на вниманието се измества от красотата на външната форма върху фините вътрешни усещания, тъй като именно те служат като импулс на движениетио във всяка една импровизация.КИ е танц на фокуса и концентрацията. Танцуващите са съсредоточени върху вътрешното пространство на тялото и измененията в него, върху дишането, както и върху телесните импулси, които идват от тялото на партньора. Осъзнатостта на всяко движениев в КИ е важна освен това и за целите на безопасност на танца. 


Музика 

КИ не е пристрастна към определен стил музика и може да се практикува и без музикален съпровод, така както това е било и при зараждането на този танц през 70-те години на миналия век. Все пак в нашето съвремие танцуващите са вече склонни и към експериментиране с музикалния фон, като търсят в него и допълнителен импулс за движение. Често се практикува и комбинацията с музика на живо, когато на едновременни джем-сесии танцовата импровизация е съпроводена и от музикални импровизации. 


Естественост

КИ е танц на обикновените хора. Не е случайно това, че по-голямата част от практикуващите КИ са непрофесионалисти, тъй като този танц не изисква и някакви особени физически данни. При КИ, няма разграничение между ежедневните движения и танцувалните движения - по време на импровизациите хората се смеят, оправят си дрехите и косите. КИ не предполага обличането на специални костюми, танцуващите са облечени в удобни свободни дрехи и се придвижват боси или по чорапи. Всичко, което се случва в КИ - всички движения и емоциии - се приемат такива каквито са, без оценка. Показателно е и, че паданията в КИ не се считат за грешки, а за нещо нормално, те са напълно естествени, не се следват някакви предварително зададени правила и се включват в инерционния поток на танца. 


Зрители

КИ е танц на постоянното изследване и експериментиране. Тук няма подготвителна фаза или репетиция, нито фаза на презентазия или въведение в танца, важен е само настоящия момент, всички открития се случват в процеса на експериментиране и се съдържат в неговия резултат. КИ не е предназнаена да развлича, това е вътрешен танц. Затова може и на пръв поглед да изглежда, че импровизиращите пренебрегват донякъде публиката, а понеже може да няма и строго разграничение между пространството, в което са разположени за зрителите и това на сцената, танцьорите спокойно могат да се оказваат с гръб към публиката, както и да застават във всякакви „неестетически” пози. 

Независимо от това, понеже този танц носи в себе особено послание – заряда на противопоставянето на всички възприети норми, все пак на него му е необходим и крайнят адресат на публиката. Така ефекта, който може да предизвика КИ е това, което искуствоведите наричат ефект на отчуждението – наблюдавайки танца, зрителят може да види себе си и собствения си живот отстрани, като че в друг свят, и да осъзнае илюзорността на някои условности. Затова и неслучайно КИ се превръща в част от съвременното изкуство, изкуството на театъра на танца и пърформанса. 


Практика

КИ се изучава в рамките на специални редовни занимания, както и във майсторски класове, които се провеждат от майсторите на КИ. Една от основните форми на практика за КИ са така наречените джемове – социални вечери, провеждани в танцови зали или сред природата, по време на които всеки може да практикува танца с разлини партньори, да наблюдава, да се упражнява или учи самостоятелно, без ръководството на учител. По предварителна договорка между участниците джемовете могат да имат някаква структура или тематична насоченост, като например изследването на движението със затворени очи или танца под различни стилове музикален съпровод. В периферията на джема винаги има място отделено за зрителите и за нормално общуване помежду им. 

Всяка година в най-различни градове по целия свят се провеждат фестивали на КИ, на които се канят известни майстори и около 100-200 участника. В няколко поредни дни, по интензивна програма, се провеждат майсторски класове, джемове, реализират се представления и различни творчески проекти. 

В КИ няма традиция да се практикува танца с един и същ партньор, затова и по време на уроците и джемовете партньорите постоянно се сменят. Танцуващите изследват неограничените проявления, които дава импровизацията с друг човек. Танца с нов партньор, с неговото неповторимо телосложение, индивидуалност, характер и настроение – това са възможности за ново изследване, в което можем да се научим на нещо ново, а преди всично, на умението да слушаме и разбираме всеки човек и всеки път да създаваме заедно един индивидуален, неповторим танц. 

Практикуващите КИ са последователи на принципа: «Учим се през целия си живот». Дори майсторите на КИ продължават да се усъвършенстват в продължение на целия си живот и да се учат от останалите преподаватели на КИ в майсторски класове, и специални конференции на учителите на КИ по целия свят. За да започне да се преподава КИ, не са необхотими нито изпити, нито сертификати. Достатъчна е индивидуалната, вътрешна готовност, която човек чувства за да започне да го прави, лична отговорност и желание за саморазвитие. 

Състезания по КИ не се провеждат. Това е в тясна връзка с философията на КИ, която е далеч от критическия и рационалния стил на мислене. А тя ни учи да приемаме всичко случващо се в танца без оценки и критики, като нещо, което се случва тук и сега, и което изчезва още в следващия момент. Хуманизма на КИ е в това, че ценнен е всеки отделен човек, всеки индивидуален опит и всеки танц, невъзможно е да се прави някакво сравнение между тях.

Искали ли сте някога да откриете танц, който да танцувате така, сякаш никой не ви вижда, от сърце, с невероятна свобода, която да извира от всяка клетка на тялото ви. Търсили ли сте спорт, който да прави тялото ви ловко и силно, без да го изтощава? Мислите ли, че е възможно да има такава практика, която да успокоява ума подобно на медитация, да прави тялото здраво и да отпуска мускулите, както йога, да освобождава от вътрешни бариери също като психотерапия? Ако питате дали има пространство, където хората могат да са такива, каквито са, искрени и отворени като деца. Пространство, където можем да усетим и разберем друг човек, дори напълно непознат, без думи, но дотолкова, че да можем да се движим и взаимодействаме в пълна хармония...

Моят отговор е, да. Има такъв танц, спорт, метод, практика. Има такова пространство. 
Казва се КОНТАКТНА ИМПРОВИЗАЦИЯ (Contact Improvisation).

През 1972 година американският гимнастик и хореограф Стив Пекстън събрал няколко студенти-хореографи, за да проведе един експеримент. В продължение на две седмици те живеели и работели заедно в едно затворено пространство, а задачата им била да изследват възможността за обща танцова импровизация. 

Отказвайки се от всички ограничения и предварително зададени форми, те трябвало спонтанно да се движат като запазват контакт един с друг и построяват диалог чрез движение. Играейки си с гравитацията и инерцията, те изследвали възможността за физически контакт с партньора чрез подскоци един върху друг, поддръжки и прехвърляне на тежестта, балансирания, падания, обърнати положения, общи превъртания, въртения, триения и хлъзгания. 

Това не било нито гимнатистика, нито йога, нито бойно изкуство, нито акробатика. Те се движели без музика, и това трудно би могло да се нарече танц. Но те просто експериментирали и не знаели, какво ще се зароди от това, както не знаели и как се трансформират двигателните навици на тялото. Те не знаели, как ще се промени съзнанието им. Защото тази нова форма на движение изисквала сериозна вътрешна работа – постоянна концентрация и внимание, отговорност и осъзнаване.

Оттогава са изминали вече почти 40 години. Сега контактната импровизация се счита за един от видовете на съвременния танц и се практикува по целия свят, като всяка година завоюва все повече и повече поклонници. В големите градове се провеждат редовни занимания, джемове под открито небе и международни фестивали. Контактната импровизация се интегрира и в съвременното изкуство, като например пърформанси и театър на танца. Тя се преподава и в хореографските и актьорски школи като отделна дисциплина.

Една от любимите теми на Стив Пекстън е простотата в движението. Тази простота е заложена и в неговото творение – контактната импровизация. Първоначално тя имала само физическа страна без привнесени каквито и да било метафизически смисъл, психология, философия или религия. И именно благодарение на своята простота, тя се превърнала в абсолютно отворена форма, в която всеки човек може да намери нещо свое. 

В резултат на това сега контактната импровизация се практикува и като танц, и като арт-спорт, и като терапевтичен танц (арт-терапия), и даже като медитация. Тя е интересна и за професионални танцьори, и за тези, които никога преди не са танцували. За любителите на екстрийма, риска и за онези, които са склонни към съзерцателност и самопознание. Контактната импровизация привлича хора и от творческите, и от обикновените професии; практикуват я както привърженици на източните практики, така и хора, които са далеч от каквато и да било религия или духовност. 

Независимо от този калейдоскоп от значения, контактната импровизация във всеки един контекст си създава собствено пространство, което и позволява да бъде особен вид метод на самоосъвършенстване. Доколкото хората, които влизат в пространството на контактната импровизация, съзнателно търсят път към трансформация за себе си, за разширяване на собствените си граници, преодоляване на някакви бариери и завоюване на по-голяма вътрешна свобода.

ЗАЩО самоусъвършенстване?

Първоначално в процеса на обучение на контактната импровизация се променя тялото. Още първите ученици на Стив Пекстън, докато търсели по-ефективи и хармонични методи на взаимодействие с партньора, открили, че тялото се освобождава от излишното напрежение и неговата координация и реакции се подобряват. Движенията стават по-меки и обтекаеми, изпълнени с дишане, свободни, ловки и ергономични. Поради идеята за простота на Стив Пекстон, всеки човек може да освои контактната импровизация, независимо от своята предварителна физическа подготовка. Неслучайно тя се практикува и от хора с увреждания. И професионалният танцьор, и спортистът, и човекът, който никога не се е занимавал със спорт, имат равен шанс да получат по-голяма свобода, занимавайки се с контакна импровизация. Единствената разлика е, че всеки от тях се освобождава от своите заучени навици и шаблони на движение.

Хармоничното физическо разивитие на практикуващите контактна импровизация се дължи на това, че за разлика от традиционните видове танци, тук човек построява едно по-особено отношение към собственото си тяло и се учи да се концентрира върху вътрешните си телесни усещания. Затова контактната импровизация е повече метод за усъвършенстване на душевността отколкото на тялото. Простотата и лекота на външното движение започва от вътрешната простота и лекота. За да открие източника на творческата импровизация в танца, човек трябва да се върне към откритостта, естествеността и спонтанността. 

Спонтанността на контактната импровизация предполага, че танцът се случва от само себе си и е невъзможно да бъде предсказан. Затова танцувaщите се отказват от рационалния контрол, учат се да приемат себе си, парньора и всичко, което се случва такова, каквото е. В контактната импровизация напълно отсъства преценяващия или състезателен аспект, като дори границата между учител и ученик е размита.

Непосредствеността, искренността, емоционалността, нерационалността и игривостта на този танц имат много общо с детската игра и детското възприятие за света като цяло. Като децата, танцуващите живеят тук и сега, техният танц-експеримент не се стреми към някакъв бъдещ резултат. Те постоянно се учат, изследват себе си и света, който в техните очи, както и в очите на децата, е пълен с открития във всяка една секунда. (Не е странно, че едно от последните направления в развитието на контактната импровизация е Baby Contact, където родителите се учат как да се движат от своите малчугани!) Обаче контактната импровизация ни учи не само на детска свобода и безгрижие, но и на порастнала, зрялата отговорност за себе си и за партньора.

Покрай вътрешното раскрепостяване, контактната импровизация дава възможност за пълноценна, открита комуникация с другия човек. Тя развива особена чувствителност и умение да слушаме и разбираме другия човек без думи. Тя ни учи ясно да изразяваме своите намерения, да рискуваме и да се доверяваме. Тя ни учи как да строим здрави взаимоотношения, в които всеки от партньорите е самостоятелен, свободен и отговорен преди всичко за самия себе си. 

Освен това, особено важно е, че по време на урока или джема се създава уникално пространство с особено качество на докосването, което човек може на преживее само тук. То не е изпълнено с еротически смисл, както в традиционния танц или ежедневния живот; то не носи в себе си конфронтация, както в бойните изкуства. Докосването в контактната импровизация е средство за общуване, благодарение на което парньорите взаимно получават информация за намеренията, състоянията и емоциите си. Такова докосвание е винаги различно, живо, открито и многостранно.

Същността на самоусъвършенстването чрез контактната импровизация е в преобръщането на представите. Неслучайно в контактната импровизация се търсят дезориентацията и преобърнатите положения: това е танц, който преобръща с краката нагоре всички стереотипи. Стереотипите за собственото тяло и неговите възможности, за границите на собствената емоционалност и спонтанност. Социалните стереотипи за танц, за докосване, за традиционните роли на мъжа и жената, за комуникацията. Контактната импровизация е един асоциален танц, но много човечен. Танц на радостта, свободата и любовта към хората.